Това обяснява парадоксалния изглед на юношеството - разкъсвано между привлекателността на света на възрастните (който то иска да преправи) и носталгията по детството (което изоставя, понеже юношеството е промяна на човешкото същество, самото то частица от перипетиите на света).
Траурът се заражда от принудата към еманципация - тази принуда, която е парадоксална, понеже задължава родителите да подтикнат юношата да се отдалечи от инфантилното си поведение и избор...
ДЕЦАТА ОБИЧАТ ЗНАНИЕТО. ТЕ ГО ОБОЖАВАТ. ДОРИ, СА ВЛЮБЕНИ В НЕГО. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, МНОГО ОТ ТЯХ, ДОРИ НЕ ПОДОЗИРАТ ЗА ТАЗИ СВОЯ СТРАСТ…
УДРЯЙКИ ШАМАР НА ДЕТЕТО СИ, НИЕ МУ КАЗВАМЕ БЕЗ ДУМИ: „ЩОМ СИ ЯДОСАН, ИМАШ ПРАВО ДА БИЕШ!“. КОГАТО ДЕТЕТО ПОРАСНЕ ИЛИ СЕ ЧУВСТВА ПО- СИЛНО В ДАДЕНА СИТУАЦИЯ, ТО НЕИЗМЕННО СЛЕДВА ТАЗИ ЛОГИКА.
ДАЛИ ВИ СЕ ИСКА ИЛИ НЕ, ЩЕ ТРЯБВА ДА ПРИЕМЕТЕ ИСТИНАТА: ЗА ДА ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, СЕ НАЛАГА ВСЕКИ ОТ НАС ДА „ОТРЕЖЕ“ ИЗВЕСТНА ЧАСТ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ СВОБОДА.
КАКВО НИ СЕ ИСКА, КАТО РОДИТЕЛИ И, КАКВО МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ ДЕТЕТО, СА ДВЕ КОРЕННО РАЗЛИЧНИ НЕЩА: ДА, НИЕ МОЖЕ ДА ГО НАСИЛИМ ДА НАПРАВИ НЕЩО ИЗВЪН ЖЕЛАНИЕТО И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ МУ, НО ЕФЕКТА ЩЕ Е КРАТКОТРАЕН И НЕЗАДОВОЛИТЕЛЕН.
„Има ли смисъл да потърся помощта на детски психолог" е въпрос, който всички родители сме си задавали понякога...
ВИЖДАЙКИ ОПРЕДЕЛЕНО ПОВЕДЕНИЕ В РОДИТЕЛИТЕ СИ, ДЕТЕТО ЩЕ СЕ ОПИТА ДА ГО ПРЕКОПИРА. КОЛКОТО ТОВА ПОВЕДЕНИЕ Е ПО- НЕПРИЕМЛИВО, ТОЛКОВА ПО- ВЕРОЯТНО Е ТО ДА СЕ СТРЕМИ НА ВСЯКА ЦЕНА ДА ГО ИМИТИРА И МУЛТИПЛИЦИРА.
ПРАВЕЙКИ ЗАБЕЛЕЖКА, УЧИТЕЛЯТ НИ ПОМАГА, ПОКАЗВАЙКИ КЪДЕ ДОПУСКАМЕ ГРЕШКИ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО, КЪДЕ ДЕТЕТО ИМА ЗАТРУДНЕНИЯ И КЪДЕ МОЖЕМ ДА НАСОЧИМ УСИЛИЯТА СИ, ЗА ДА БЪДЕ УТРЕ, НАСЛЕДНИКЪТ НИ ОЩЕ ПО- УСПЕШЕН.
ПО СЪЩИЯТ НАЧИН, ПО КОЙТО ДЕЦАТА НИ ИЗГЛЕЖДАТ НЕДОРАСЛИ, НИЕ, ТЕХНИТЕ РОДИТЕЛИ ИМ ИЗГЛЕЖДАМЕ ПРЕСТАРЕЛИ… СРЕЩАТА Е ВЪЗМОЖНА ЕДИНСТВЕНО ПО СРЕДАТА И ТО,АКО НИЕ Я ИНИЦИИРАМЕ.