Обикновено роденият преди това изпитва психосоматични трудности именно в този момент, на третия месец от бременността на майката, защото може да не са му съобщили новината или е чул да се споменава, но без думите да са били отправени към него...
Аз съм против куклите, които правят всичко (плачат ако ги натиснеш тук или там, пишкат...), защото... какво не могат да правят? Точно това ще му липсва на детето. То не се интересува никак от повтарящото се. Малкото желае да мечтае с помощта на предмета.
Родителите нямат повече никакви права върху играчките, така ли? Не! Свършено е. И не бива никога да се отнема играчка на детето. Това е нещо садистично. А ако на майката и отнемат детето? Тогава? Играчките са децата на децата.
Гневът никога не е решение. Грешка е родителите да притискат детето си: „Ако си признаеш, че си ти, няма да ти се карам", понеже, щом малкото е сторило нещо неправилно или вредно, то трябва да си понесе последствията и да го осъзнае.
Ако обичате да смесвате реално и въображаемо просто за удоволствие, трябва да помогнете на детето да се научи да различава възможното от невъзможното, след като припокриването на тези две области му внушава страхове и му вгорчава живота.
Майката може да започне да променя ситуацията, като не и налага всичко директно и не изисква сляпо подчинение. Защото дъщерята е като сляпа, подчинява се сляпо на майка си. Тръгва след всекиго, понеже е възприела стил на подчинение, на пълна зависимост от майка си.
Необходимо е майката да разговаря с дъщеря си и непременно да започне да си играе с нея, като се преструва, че я напада, а момичето да се отбранява. Така ще я научи да се защитава, без да причинява болка.
(Майката) не би ли могла, щом почувства, че боят е вече на върха на пръстите й, да избяга в другата стая и да удря по възглавницата? Така ще е много по-интересно. Ще може да каже на детето, което я гледа: „Виждаш ли, толкова ми...
Но нека бащите знаят, че могат да спечелят любовта и уважението на децата си не с физически контакт, а най-вече с думи!